Аналогов синтезатор – история, видове и примери

История

Аналоговите синтезатори се появяват в края на 1950-те и 1960-те години като първите електронни инструменти за създаване на звук. Те използват електрически сигнали и компоненти като осцилатори, филтри и усилватели за генериране и модифициране на звуци. Пионери като Робърт Муга (Moog), Дон Бъксли (Buchla) и Паул Фокс (ARP) разработват първите популярни модели, които променят музикалния свят.

Видове аналогови синтезатори

• Монофонични – свирят само един тон наведнъж. Пример: Moog Minimoog Model D.

• Полифонични – могат да свирят няколко тона едновременно. Пример: Sequential Prophet-5.

• Модулни – съставени от отделни модули, които могат да се свързват по различен начин за създаване на звуци. Пример: Buchla 200.

• Полумодулни – подобни на модулните, но с предварително свързани сигнали за по-лесна работа.

Примери на емблематични аналогови синтезатори

• Moog Minimoog Model D – класически монофоничен синтезатор с топъл звук.

• Roland Juno-60 – полифоничен с уникален аналогов филтър.

• ARP Odyssey – двуосцилаторен синтезатор с богати модулации.

• Oberheim OB-X – полифоничен с дебел и плътен звук.

Разлика между аналогов и виртуално-аналогов синтезатор

• Аналогов синтезатор използва реални електронни компоненти (транзистори, резистори, кондензатори) за генериране и обработка на звука. Този процес е физически и непрекъснат, което осигурява топъл и органичен тон, но може да бъде чувствителен към околните условия и износване.

• Виртуално-аналогов синтезатор (VA) използва цифрова обработка на сигнала (DSP), за да симулира поведението на аналоговите компоненти. Това позволява по-голяма стабилност, повече функции, лесна интеграция с компютри и по-ниска цена, но понякога се критикува, че липсва „топлината“ и „непредсказуемостта“ на истинския аналогов звук.