Гайдата е традиционен духов народен инструмент, характеризиращ се с единичен тръстиков платък, който служи за създаване на звука. Тя е съставена от няколко основни части, всяка със своята важна роля за функционирането и качеството на звука:

Основни части на гайдата:

• Гайдуница
  Дървена цилиндрична тръба с дължина между 20 и 35 см, снабдена с 8 цилиндрични пръстови отвора, които позволяват изпълнението на различни мелодии. В горния край гайдуницата има втулка, чрез която се свързва с меха. Там се поставя единичният тръстиков платък, наречен пискун. Обхватът на тоновете на една гайдуница е приблизително 9 тона, поради което съществуват гайдуници с различен строен строеж.

• Мех
  Кожен въздушен резервоар, изработен от отработена ярешка кожа, който служи за съхранение и подаване на въздух към гайдуницата и другите части. К меха са прикрепени втулки, наречени главини, които осигуряват здраво свързване с гайдуницата, духалото и ручилото.

• Главини
  Дървени или рогови втулки, които служат за свързване между меха и останалите части на инструмента. Те осигуряват плътна и стабилна връзка, запазвайки въздушната херметичност.

• Духало
  Дървена или рогова тръба, прикрепена към една от главините, чрез която се вдухва въздух в меха. Чрез духалото музикантът подава въздух и контролира налягането в меха.

• Ручило
  Цилиндрична тръба с дължина около 50 см, прикрепена чрез пискун към една от главините на меха. Ручилото произвежда постоянен нисък тон, наречен бурдон, който акомпанира мелодията, изпълнявана на гайдуницата.

Видове гайдa според строя:

• Висока гайда („Джура“) – по-малка и с по-висок тонален строй, подходяща за определени музикални стилове и ансамбли.

• Ниска гайда („Каба“) – по-голяма, с по-нисък строен строй, характерна за други фолклорни традиции.