Стандартната бас китара обикновено има четири струни, настроени ми-ла-ре-сол, като честотата на най-ниската струна (ми) е 41 херца – същата като при контрабаса и една октава под най-ниските три струни на стандартна китара.

Съществуват и различни конфигурации на бас китари, предлагани в почти всеки специализиран музикален магазин:

• Четириструнни в алтернативен строй, напр. ре-ла-ре-сол, използвани при специфични стилове или техники.

• 5-струнен бас – най-често настроен си-ми-ла-ре-сол. Ранните варианти са били ми-ла-ре-сол-си. Този тип е популярен в джаз, фънк и модерна музика заради разширения тонов диапазон. Пример за такъв модел е Squier бас китара от серията Squier Contemporary, като Precision Bass PH V с активна електроника, SQR пикапи и лорел фингърборд – отличен избор за универсална бас китара за сцена.

• Шестструнни – с най-често срещан строй си-ми-ла-ре-сол-до, както и варианти като ми-ла-ре-сол-си-ми или фа♯-си-ми-ла-ре-сол. Те се използват основно в латинска музика, джаз и други стилове, изискващи разширен обхват.

Някои модели включват и детунери – механизми за бързо понижаване на тона на определена струна (най-често четвъртата, от ми на ре). Те са особено полезни за сценична употреба, когато се налага бърза смяна на строй. Известен басист, който често използва такава техника, е Майкъл Манринг.