Саксофон – история, видове и характеристики

Саксофонът е духов музикален инструмент, изобретен от белгийския майстор Адолф Сакс през 1840-те години. Макар тялото му да е изработено от метал (най-често месинг), той принадлежи към групата на дървените духови инструменти, тъй като звукът се създава чрез единична тръстикова пластинка (езиче) – подобно на кларинета.
Как работи

Когато музикантът духа през мундщука, тръстиковата пластинка започва да вибрира. Тези вибрации преминават през тялото на инструмента, а чрез натискане на клапаните (ключовете) се променя дължината на въздушната колона и съответно – височината на звука.
Основни видове саксофони

Саксофоните се предлагат в няколко размера, всеки с различен обхват и тон:

Сопрано саксофон – най-малък, с прав корпус и високо звучене.

Алт саксофон – популярен и удобен за начинаещи; звучи меко и балансирано.

Тенор саксофон – по-голям, с плътен и дълбок тон; широко използван в джаза и рока.

Баритон саксофон – най-голям от често използваните модели, с мощен и нисък звук; често се използва в оркестри и биг бендове.

Съществуват и по-редки видове като бас, контрабас и сопранино саксофони.
Приложение

Саксофонът се използва в множество музикални стилове:

Джаз – където е символичен инструмент.

Класическа музика – в камерни формации и оркестри.

Поп и рок – за сола и фонова линия.

Фънк, блус, фюжън – благодарение на неговия емоционален и изразителен тон.

Материали и поддръжка

Изработва се от месинг, често с лаково или сребърно покритие.

Изисква редовна грижа – почистване след свирене, смяна на тръстиката, проверка на подложките и механизмите.

Съхранява се в твърд калъф за защита от повреди.