Български Битов Тъпан

Битовият тъпан е традиционен български ударен музикален инструмент, използван във всички фолклорни области на страната. Той е неразделна част от народната музика и съпровожда както музикални изпълнения, така и народни танци.

Размери и разновидности

Най-често използваните размери са 18, 20 и 22 инча. За деца или по-леки приложения се използват и по-малки варианти – 14 и 16 инча.

Звукоизвличане

Тъпанът издава два основни вида звуци:

• Ниски, басови тонове – получават се чрез удар с кияк (дървено чукче с по-голяма глава).

• Високи, остри тонове – получават се чрез удар с тънка пръчка върху резонансната кожа.

Конструкция

Корпусът на тъпана е цилиндричен, обикновено изработен от топола с дебелина 4 или 5 мм. От двете му страни са опънати кожи, закрепени чрез дървени обръчи и стягани с въже.

В оригиналния си вид българският тъпан се е изработвал с естествени животински кожи. В днешно време, за по-голямо удобство при настройване и поддръжка, все по-често се използват пластикови кожи за барабани. Кожите от двете страни на тъпана са с различна дебелина:

• По-дебелата страна служи за ударна повърхност и върху нея се свири с кияка.

• По-тънката кожа (резонансна) се удря с тънката пръчка.

Приложение в народните танци

Освен за музициране, тъпанът се използва и като опора при народни танци – изработват се подсилени тъпани, които могат да издържат теглото на танцьори, стъпващи върху тях в ритъма на музиката.

Музикални особености

Повечето български народни пиеси са в неравноделни размери, което прави свиренето на битов тъпан изключително характерно и интересно. Умението да се поддържа ритъм в тези сложни размери е високо ценено.

Стоян Янкулов – известен български барабанист – е един от най-добрите съвременни примери за виртуозно свирене на тъпан и неговото съчетаване с други стилове и инструменти.