Български кавал Архиви | Музикален магазин

Българският Кавал – Традиция, Звук и Духовност

Кавалът е един от най-емблематичните български народни инструменти – древен дървен духов инструмент, съставен от три части и използван във всички фолклорни области на страната. Представлява отворена тръба с дължина между 49 и 73 см в зависимост от строя (МИ – 49 см, РЕ – 64 см, СИ♭ – 68 см, ДО – 73 см). Изработва се от дрян, слива, череша, клен, а най-качествените кавали – от чемшир. Срещат се и обковани с калай варианти, но не се използват благородни метали.

Конструкция и Звук

Първа част: устник без пръстови отвори, през който се насочва струята въздух.
Втора част: съдържа 7 предни и 1 заден пръстов отвор за образуване на тоновете.
Трета част: има 4 резонаторни (т.нар. „дяволски“) отвора, които обогатяват звука, без да се покриват с пръсти.

Диапазонът му е около две октави и четири тона. Всеки строй има характерен тембър – от дълбоки, пасторални звуци до ярки, пронизителни височини.

Видни Кавалджии

България се гордее с изключителни майстори на кавала:

Никола Ганчев ,Стоян Величков,Теодосий Спасов ,Матьо Добрев, Недялко Недялков – важни фигури в развитието на кавалната традиция у нас.

Приложение по Фолклорни Области

Кавалът се използва активно в почти всички фолклорни области:

Тракийска област – традиционно е част от съпровода на хора и песни, със силно пастирско звучене.
Северняшка и Добруджанска област – често акомпанира бързи хора и инструментални състави.
Пиринска област – характерни са бавните, извити мелодии с богата орнаментика.
Шоплука – използва се за специфичните шопски ритми и танци.
Родопска област – по-рядко срещан, но се използва като заместител или допълнение към гайдата в някои състави.